За тези, които не смогнаха да дойдат, тук представяме малък разказ в картинки. Няма как да предадем вълнението, усещането за красота, за съпричастност с духа на мястото, на Родопа въобще – нейната нежна мощ, великолепната сила на водата – те могат да се почувстват само на място, но с пътеписа си поне открехваме лекичко вратичката към тази прелест.

Тези, които се уплашиха от дъждовната прогноза могат само да съжаляват. Беше разкошно. За мен това е най-силната вода, до която съм се докосвал. В този период на годината, при тези климатични и енергийни условия, водата на това място има невероятно въздействие.

Ето няколко снимки от прехода:

 

Имаше и праисторически същества

Благодарение на човека, който поддържа пътеката – скоро ремонтирани мостове и преходни пътеки над и около реката

И кристална вода в изобилие

И вековни дървета

 

Приказни водопади и потоци

И тайнствени места

Също и живинки

И самият водопад – един от най-грандиозните в Родопите:

 

 

И още нагоре, до изворите

***

Бяхме малко смутени от отпечатъците на отношението на някои от посетителите към околната среда. При нас, социализираните хора, то е в пряка връзка с отношението към самите себе си и обществото. Не ми се иска да намесвам тази тема, но е част от действителността. И някак си неканено се прокрадват в мен спомените за околната среда в Словения, Швейцария … С какво ли сме по-глупави от тях, какво не разбираме!? Всъщност, ако се съди по табелата, поставена в началото на буферната зона на резервата, глобата за изхвърляне на отпадъци е от 500 до 20 000 лв.! И това важи от 1992 г. И не работи. Ние събрахме това само от пътеката, а има две-три места за „отдих“, за чието почистване трябват големи чували, а ние имахме само една торбичка 🙁